“Изгубената овца и монета”
"А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! И Той им разказа тази притча: Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, я вдига на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." Лука 15:1-10
"Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен." Лука 18:12-14
Тези две притчи са насочение към фарисеите и книжниците, след оплакването им за това, колко много Исус е загрижен за “грешниците и бирниците”. Исусовата любов за изгубените е било радикално отношение, за съдът на религиозните водачи през онези дни. Исус споделя, че небето отразява Неговото становище за фарисеите, казва ни как Небето се радва когато дори един грешник се покайва.
Колкото по дълго следваме Бог, толкова по лесно е да изградим себе-праведно отношение като фарисеите, за това трябва да се запитаме как реагираме, когато един грешник се покайва.
Също трябва да се запитаме, какво правим, за да последваме “изгубената овца” и “изгубената стотинка “ около нас.
Решаващо съдбоносно е за нас да имаме сърце за тези хора, да направим всичко, за да им помогнем да намерят техният път към Христос и да се радваме силно с тях, когато намерят пътят към Него!
Няма коментари:
Публикуване на коментар