“Изгубеният син”
"Каза още: Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво е това. А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери." Лука 15:11-32
Може би това е най известната притча, наричаща се главно блудния син, разказва ни история, за двама братя опитващи се да угодят на техния баща и да спечелят неговото удобрение. Блудният син взема своето наследство, харчи го глупашки и набързо. Осъзнавайки как е обидил баща си и колко безполезен е живота му, той се опитва да се върне при баща си, така че да работи и да спечели пътя си към неговата добрина и благодат отново. Нито едно такова усилие обаче не е било нужно, бащината любов и приветствие връщат сина още преди да е работил и един ден за баща си. Думата “блудния” означава “ безразсъдно разточителен”, заглавие запазено за сина поради това, как пропилява богатството си. Обаче бащата е наистина блудния в историята, защото е безотговорно екстревагантен на своята любов, прошка, милост и имущество при завръщането на сина си, щедър без изобщо да го укорява.
По възрастния син е забравен герой в историята, но той е представлявал голям интерес за публиката и фарисеите, които са слушали от първият стих на нашият разказ. Те познаваха по големият брат, който вярваше, че ще бъде предпочетен пред брат си от баща си, поради неговото усърдие да спазва правилата, той олицетворяваше тях в историята. Но по големият брат върши всичко това, за да запази любовта на баща си. Той не е бил воден от правилно желание. В тази история виждаме спасението и смирението на по-младия брат, но и съдбата на по-големият брат който вярваше в неговите действия преди всичко, е оставена нерешена в историята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар